Thursday, January 15, 2009

OMG, a turkish toilet! EEK!

Ех, всичко винаги опира до кенефа в крайна сметка, колкото и да не ни се харесва този факт. И дори най-стеснителните единаци сред нас са принудени в тези дни на пренаселеност да прибягват до услугите на различни обществени институции, сред които не на последно място по важност и посещения спада именно тясната кабинка с дупка. И след като вече няколко дни слушам, чета и се възмущавам относно гениалната идея на чехите да ни представят по този спорно подходящ начин, реших да кажа и аз нещо по въпроса. За чехите и (КРЕТ)ЕНТРОПА повече в следващия пост, а сега просто да си кажем честно няколко приказки за кенефа.
Източник на вдъхновение както обикновено ми е в-ник 24 часа, в който днес (15 януари) имаше мъничка статия за обществените тоалетни. Така че се извинявам ако донякъде се повтарям с нея и благодаря за полезната информация, която не ми бе известна (по-надолу ще видите какво точно имам предвид).
Та в тази статийка се описва и как някой си там възкликнал как, представи си, тук сме се облекчавали в таквизи тоалетни. И аз като невежо дете от третия свят не мога с крехкия си акъл да проумея какво й е толкоз ужасното и екзотичното на тази точно санитарна инсталация. Та реших да питам гугъл, ама на английски, един вид да погледна през очите на другите.
Та попитах какво аджеба е то търкиш тойлет (turkish toilet) и като се отвориха едни обяснения….  Този текст направо ми запълни нуждата от вицове за седмица. Стъпка по стъпка се описва как редовият неопитен американец да постъпи във враждебната среда на екзотичните тоалетни. И като казвам екзотични, имам предвид по гадния начин - сещате ли се, онези неща, заради които туземните менюта са интересни, но които никога, ама никога не бихте доближили, камо ли да сложите в уста.
Какво пише в общи линии в това ръководство (извинявам се, ако преразказвам малко свободно, тези, които си направят труда да изчетат линка, могат да се оплачат в коментар):
Стъпка първа: опознай ВРАГА. турската тоалетна е дупка в земята.
Стъпка втора: Приготви се за процедурата. видите ли, това клекалото е нещо като черна дупка, притегателна за всички лични вещи, особено ценните, а допрете ли се до стена или тръба, дрехата ви ще се запали и крайниците ви ще гангренясат.Свалете си полата и си вдигнете гащите. Или май беше обратното!? Не можете да избегнете Опръскващата Съдба и да почиват в мир разстроените черва.
Стъпка трета: Прицелете се! Това е деликатна процедура и НЯМА МЯСТО ЗА ГРЕШКИ! Ако не можете да си уцелите устата с вилица, как изобщо очаквате да станете почетен ПОТРЕБИТЕЛ НА КЛЕКАЛО! Не става всеки за тая работа, я.
Стъпка четвърта: решете как да приключите с процедурата. Тук основното мрънкане е за тоалетната хартия. Е, да, действително се запушват лесно пущините, пък и може предоставената (ако изобщо) хартия да не е правена от малки пухкави зайчета Милде, ама то ако човек не си носи салфетки къде изобщо е тръгнал да пътува. Освен това 90 % от тоалетните тип “чиния” (макар че “пеликаноподобно гърне” е по-подходящо), поне у нас, де, вървят с разнообразни надписи, формулиращи забрана да се пускат хартии и отпадъци в “чинията”. За читателя остава надеждата, че под “отпадъци” се разбират само непреработените от собствения му организъм вещества.
Стъпка пета: тук привеждам оригиналния текст, защото наистина ме трогна:
Завършете с пускане на водата…. ако има как. Преди да го направите се уверете, че сте стъпили далеч от клекалото, защото рискувате гнусен малък душ или умиване на краката. Ако след това  преживяване ви обхване желанието да избягате в хотела си и да се свиете в зародишна позиция в леглото, това е напълно разбираемо.

Изключая две неща: добре е човек да познава рисковете от крехките водопроводни системи (нима не си е патил всеки от нас? аз - да) и човек е заникъде ако няма книжни кърпички в трудни времена a. k. a. по време на зор, та като изключим тези две неща, изводите ми за акълите, изобретили ужаса от клекалата са следните:
1во: Тези хора никога няма да осъзнаят, че изконната позиция за тези дейности е приклекнала, а това със седенето е модерна глезотия, която е много удобна у дома с вестника в ръка, но абсолютно неприложима в обществени тоалетни или (о,  не, иу, иу, иу!) на къра. Понякога попадам на разни статии за хора, станали жертва на инциденти в обществени кенефи, във Великобритания, например, един мъж беше ЗАЛЕПНАЛ, защото някой зевзек намазал дъската в кабинката с лепило. Добре, ако този човек имаше малко акъл, щеше ли да му се случи това? Изобщо, какъв е смисълът да се слагат тоалетни чинии, след като само усложняват процедурата на обществени места, застрашават здравето на слабоумните сядащи по тях граждани и дават пространство на зевзеците? (В интерес на истината, има една добра причина и тя е - чиниите, поради водната “тапа”, миришат по-малко. Поне да не хабят ресурси за дъски, значи.)
2. тези хора безвъзвратно са загубили детското у себе си (всъщност не знам, майките на бебетата американчета как ги изпишкват като са излезли на пикник? (забележете иронията в думата пикник))

В оригиналния текст на стъпка три се споменават накратко 2 важни неща от статията на 24 часа - а именно за здравословните елементи и японските клекала. Японските клекала са наобратно и малко по-завъртяни, за да не пръска, което ги прави перфектни. Добре знаем, че японците разбират от стандарт, най малкото. Що се отнася до здравето, имало изследвания, пише там, че клекналата позиция е по-ефективна и здравословна, предпазва от рак, запек и тн. И не на последно място, при клекалото има далеч по-малък шанс да се допреш до нещо, покрито с неизследвани колонии от живи организми. Та според ehow тези предимства били спорни.
Спорни. Тези от нас, коиото са наясно доколко спорни са предимствата, знаят няколко неща (особено ако са жени):
Много по-сложно би било едно ръководство, което да обясни употребата на обществена тоалетна чиния без да се допира човек до нея. Отгоре ли да стъпиш, права ли да пикаеш, как да балансираш ако си на възраст или на токчета и тн и тн.

И последно. За стъпка втора. В оригиналния текст НАИСТИНА има поне 2 изречения, посветени на дрескода при посещение на клекало. Доколкото си спомням действията с дрехите са си обичайните… Или?!

 

Posted by Baligo at 21:45:07 | Permalink | Comments (1) »

Monday, November 5, 2007

HUMANOID ( And MAN created woman)

VOLUME 1 on TRIBLOGIA

И все пак, какво по дяволите е това?

нищо особено, просто Фреди се изявява като Master of puppets и разсъждава болезнено много по темата. Не намеквам нищо за наближаващите зимни празници.

Кратък линкаж: http://www.pingart.com/

Posted by Baligo at 21:27:05 | Permalink | No Comments »

Wednesday, September 19, 2007

TIKVENIK [tik-ve-nik] или Един ден в супера

 Тиквеник: това беше баница с ароматен пълнеж от сладка тиква. едно прекрасно BG ястие. И като на всяко такова му се полага от тавата на баба/мама/леля/стринка да влезе в заводите и да заеме своето заслужено място на рафтовете в супермаркета. Е, наблъскан с множество консерванти, в различна форма, но пък по-евтин и достъпен. Нищо лошо. Не всяка градска баба е сръчна кулинарка, а всяка ще се зарадва да почерпи внучето с нещо по-традиционно за географските ни ширини от Харибо софтберхен (абе, на кого му е хрумнало, че “меки мечета” звучи апетитно).

И нека се поставим на мястото на тази хипотетична баба. За разлика от хипотетичния си внук, тя не е свикнала на латиница и все още прави разлика между нея и официалната кирилица. Но с какво се сблъсква в кварталния супермаркет?! Нещо ново и странно.

Запознайте се с TIKVENIKA!

(“хубав колаж” каза Цвети) 

Да, да, знам, това не  е класическата рецепта, а иновативни бисквити с още по-иновативно търговско наименование. Може би са предназначени за износ за съседите ни в ЕС и е приспособено за техните очи. Сигурно това е причината на опаковката на има не-повече от 2 кратки изречения на български и още две на македонски. Ура за Кирил и Методий, ура за Обединена Европа и три пъти ура за глобализацията.

Добре, де  и без това бабите все някога ще отмрат, а щом името се разчита - значи се продава.

Нека се обърнем към чуждестранния потребител, който, възхитен от етническия привкус на КурАбийката (хич не са лоши, нищо че тиква в тях колкото портокали в Капи Темпо) с любопитство поглежда името на производителя. То не е от типа на “еди-кой си Фешън”, “Еди-кой си енжиниъринг”, “еди-какво си  кетъринг”. Ура и за това. 

Спорът за чуждиците отдавна се е изтъркал. На всички ни вече е ясно хуз дъ уинър. Кирилицата обаче още е хот топик.  Признавам, че е напълно справедливо както ние кирилизираме половината западен речник, да им дадем възможността да се образоват и те малко. Всъщност това, че опаковката на някакъв продукт е разбираема за всички е прекрасно. Жалко само, че не сме толкова толерантни към самите себе си и то в собствената си държава.

Амин 

 

 

 

Решихте, че това е всичко, нали? Да, ама не. Далеч от езиковите проблеми и прочее, супермаркетите продължават да ни изненадват. Помните ли още какво значи козунак? Онова топло, пухкаво, прясно, миришещо на яйца нещо, което купуваме/месим по Великден, а и не само и което е толкова вкусно и калорично, че го унищожаваш за един ден. А ако не успееш, на следващия е твърдо като камък, но пък от него става божествена попара.

Е, време е да забравиш за попарата, защото за пазара дойде супертрайното, суперяко

 Забележете, това е Козуначе класик, има и модернизирана версия с шоколадов пълнеж.

(И следващите редове нека си останат помежду ни: тъй като Козуначе класик на практика е голям кроасан 7 дейс, само че без пълнеж, то Козуначе с пълнеж най-вероятно е идентично със 7 Days Max, като изключим цената и формата). Не ме разбирайте погрешно, кроасаните са удобен вариант да избегнеш язва и, за разлика от обичайните кознаци, струват под левче. Но консервираната кифла си е консервирана кифла, независимо как я наричаме. 

И боклуците са си боклуци, независимо дали ги наричаме с по-дистанцираното етимологогеографически junk food или с “достъпно и еднакво за всички меню”. А ако смяташ, че греша, то тогава е крайно време МакДоналдс да стане синоним на цивилизация. Три пъти амин.

Posted by Baligo at 21:33:45 | Permalink | Comments (1) »

Wednesday, June 13, 2007

Pure-итанство

Това (да, изображението съкс отвсякъде, но статуйките си ги бива) са забележително древни и ценни статуи, изложени в Археологическия музей. За пресконференцията на Буш биват покрити, за да не опетнят морала.. хехе. това съобщава крайно уважаваният в-ник 24 часа. Цитирам:

Статуите на Ерос и на почиващ сатир били в несъответствие с естетическите норми, наложени при отразяване на визити на американския президент.

Това е напълно основателно. Как така американският президент ще бъде показван редом с древни фалоси, още повече - изкъртени!… бива ли?!?! Цитат:

Въпреки това от свитата на Буш били непреклонни, че античната голота ще бъде изтълкувана погрешно, ако попадне в кадър заедно с американския държавен глава.

е, как… като да не сме чували за символика… (например тази на множеството петолъчки на американското знаме). нещо повече: все едно не сме чували за морал…

моралът на голотата е.. дългичка тема. но тези аморални антични статуи.. е…

за сравнение: антични статуи (ок.. статуетки) на изконни американски култури (индиански.. е, от Ю. Америка..)

е…

Добре де.. символиката пак няма да е в полза на Джордж..

Но темата май се поизчерпа.

Това не бива да довежда до отчаяние. По принцип периодичния печат е неизчерпаем извор на вдъхновение, поне за мен. по-скоро ярост. но това е друга тема.

 

 

Posted by Baligo at 23:44:40 | Permalink | No Comments »