baligo - лукс лай.

Докато обикалях из уличките на софийския център днес видях 13 (или поне приблизително толкова) черни котки, една от тях ми пресече пътя, а две се умилкваха около мен досами входа ми. Сладури.

Освен това преследвах едно пухче по тротоара на булевард Сливница, настъпих без да искам една миниатюрна изсъхнала розичка, паднала на плочника до Опълченска и разсъждавах върху това в продължение на две минути и половина.

Видях и значително количество шарени котки, 3 много проскубани и трогателни кучета и 10тина с по-здравословен вид. Едно ниско и жълто псе на Мария Луиза с триъгълно парче, липсващо от ухото му. Едно бяло и пухкаво на Симеон или може би беше Росица.

Открих за около 5ти път Френското бистро на (ето, пак забравих улицата, дали не беше пак Симеон? или може би Росица..) Не влязох. Някои ден ми се ще да направя собствен гайд, за целта ще се наложи да опозная тези заведения отвътре включително.

Открих Железария “ТАТО”. Беше затворена, жалко. Видът й не бе толкова култов, колкото този на Ковачница “Крали Марко”, която май беше някъде около Сточна Гара, но може й да лъжа.

Забележка: следващия път, когато обикалям така, наистина трябва да си рисувам карта..

Открих минимум 50 очарователни места, стари сгради с разпадащи се гипсови орнаменти, дворове на църкви, единият с разпаднати пейки, пуст, но чист, а другият пълен с деца и родители, с площадка и стари дървета. Хубаво място са църквите. Дори и когато току-що си си купил кришнарска книжка (по-скоро мощна тухличка с твърди корици и нагледни картинки за кармата, според които най-вероятно ще се преродя като стрък зелен чай. надявам се )

Открих един затворен магазин, чиито витрини бяха облепени с китайски тапети на Дисни, на които Доналд си играе с квази-манга кученца, а Мики свири на тромпет, от който вместо нарисувани ноти излиза някаква мистериозна китайска реч.. хмм)

Прекарах около 13 ценни минути от краткия си живот в това ми очарователно прераждане пред една филателия. Беше затворена, с прашни витрини на покрити с паяжини метални квадрати. Облепени отвъттре с пощенски картички от началото на миналия век. Искам да се върна там. Искам да ги разгледам пак. Картинки като от приказки, картичка за коледа с кичозен ангел и малки, нацупени, скръстили молитвено ръце деца. Картичка с двама влюбени младежи, момичето и момчето с еднакви, начервени, изрисувани устни, черни на черн-бялата снимка, закръглени бели лица, брилянтинени коси… Девойка свири на нещо като арфа в гората. Малко карикатурно момченце с румени бузи, които а-ха ще експлоадират, гордо награбило две свенливи момиченца..хммм. Марка с някаква вариететна артистка (струва ми се). И още, и още. Прашасалото минало, буквално. Чудя се какво толкова има в думите, написани на стария правопис и в антикварните картинки, чужди писма, толкова стари, че вече не те е срам да ги прочетеш, паяжини. Но явно има нещо.

Видях още много неща. Помирисах също толкова много. Видях парче от дръжката на детски пистолет до една църква.

Изслушах продължението на приказката на Китаи, която може да накара всеки, който се занимава с романтични/фентъзи/готик и тн рисунки да се затвори за минимум два месеца в ателието си.

и искам още. искам още.

Честит първи кръгъл юбилей на моята братовчедка.

Отне ми час и половина, за да й избера книжка. две книжки. Време, през което осъзнах, че зарибяването ми по Captain Jack Sparrow ме приравнява с 7-8 годишните. Младея уииииии!!!

Кептън Джак из бек. Като малък.

В този ред на мислите, познай каква беше аниматорката на празненството:

ПИРАТ! разбира се : ) Все още се колебая от какво беше предизвикана еуфорията ми от това празненство: дали от мацката-пират (здравей), мощното наяждане (изядох на децата сандвичите… от жалост към тях, разбира се - те не обичаха лютеница. как е възможно дете да не обича лютеница…?! обосновано ли е скоба в средата на изречение да съдържа повече от кратък израз (или изречение)? обосновано ли е да съдържа друга скоба?*)… или от две момчета с тениски на Мейдън.. А може би от комбинацията.

Тъпо е на 19 години човек да се чувства мухлясал. Но от момента, в който навършиш една годинка и станеш “на мама/тати/баба/дядо/леля/стринка/… голямото мом(и)че”, се образува едно множество деца под твоята възраст, на които ти вече гледаш с достолепно снизхождение… впоследствие и със завист. Разбира се, съществува вариантът да си спестиш наблюдението. “Така де, кой от кого трябва да се учи?!” Има си израз за тези хора: “не от този свят”. И нямам предвид неземните мацки и извънземните пичове. Ок, отклоних се.

С какви игри занимават аниматорите днешните деца: запознай се с хипер-ултра-мега-модерната Сляпа Баба версия 3.0, чието ново търговско наименование е “Япония в изолация”. За играта са ви необходими: дълго черно въже или ластик и превръзка за очи (НЕ, оставате с дрехи. За варианта “Японска гейша в изолация” ще ви трябва друга агенция.) Описание: “Случвало ли ти си е да искаш да си говориш с другите деца, а те да те отхвърлят, защото си нов и не те познават. Ето това се е случило с Япония и се нарича изолация.”

Психологически, но не и исторически обосновано. Нейсе, въвеждането в сложната и хлъзгава политическа материя трябва да се прави отрано.

И така, темата на вечерта (ок, следобеда) беше историческа: “Пътуване във времето”. И знаеш ли какво? Подейства ми!

Но приятните моменти предстояха. Отидох при двамата братя, прилежно екипирани с Мейдън да проверя докъде са в материала и какво ми каза по-малкият брат..:

“Еми, ние сега всъщност слушаме повече Любе, а аз се интересувам най-вече от Депеш Мод” (Здравей, малък Димо!).

Преди около 2 години ми споменаваха за музикалното просвещение сред поколениято, родени след 90та, а аз не вярвах, ама ето на. Факт.

Офтопик: Чудя се на десет дали вече можех да псувам прилично.. и май не. Във всеки случай помня, че на 7 мислех, че пу*ка се пише с “Д” и добре, че беше баща ми да ме светне, както на 9-10 щях да напиша педераст без “т”.. (тук едно “благодаря” на Петьо.. къде ли е той, какъв ли е?)

Тъй или иначе, непрекъснато се говори за регрес и се сипят доказателства за мрачното бъдеще на Homo Sapiens. Но не за мен, не днес. Нека сме оптимисти, може би Интернет не е чак толкова лош възпитател.

*Освен ако не си Тери Пратчет. (RESPECT, бате)

На моя любим брат - Поли а. к. а. Spirit Serpenti

Обичам да се мразя.

Обичам да се презирам.

Обичам да се самобичувам.

Обичам да съм нищожество.

Обичам да съм утайка.

Обичам да разравям дъното, докато се превърне в дълбока блатиста клоака. 

Обичам да се самопреебавам за важните неща.

Това всъщност бяха цитати. Но не съвсем. Това е “масов цитат”. Взет от множество глави, като за поне две знам със сигурност и едната е моята. 

Изводът е ясен: самоунищожението не идва от слабост. Идва от силата на вътрешния ни мазохизъм, от постоянството, с което се самозадоволяваме. Духовно, искам да кажа…

Но… Има лек!! Сега вече го осъзнавам! Таи се именно в гадния мазохизъм…

Много просто е:

за да си позволиш да страдаш по-дълго, се налага да съществуваш по-дълго.За да е по-гадно падането, трябва да е от по-високо. За да е по-итензивно удоволствието, трябва да е по-нарядко.

Това са три много основни принципа на щастливия мазохист, а третия би трябвало да е водещ принцип на всеки. за съжаление аз леко го позарязах в последно време, но това ще бъде поправено. Цитат: “От утре ще го няма!” 

Та, лекът е следният: Пиеш достатъчно чай, за да ти се смени кръвта.

По желание се разнообразява с бира , уиски  и прочее глезотийки, според вкус и настроение…  Проверяваш доколко си си изровил гроба вече. Нещата изглеждат безнадеждно омазани, нали? Значи е време да се прекъсне удоволствието за малко. Време е да възкръснеш. Време е да започнеш да правиш чудеса. Време е да натриеш няколко носа, да изличиш досегашното си “аз”, да се поунищожиш, да се помъчиш и пак да се изкачиш  в социалната стълбица… 

Т е, да си постелеш хубавичко високата позиция, от която да направиш красив плонж надолу към бездната.

И после отначало..

Това (да, изображението съкс отвсякъде, но статуйките си ги бива) са забележително древни и ценни статуи, изложени в Археологическия музей. За пресконференцията на Буш биват покрити, за да не опетнят морала.. хехе. това съобщава крайно уважаваният в-ник 24 часа. Цитирам:

Статуите на Ерос и на почиващ сатир били в несъответствие с естетическите норми, наложени при отразяване на визити на американския президент.

Това е напълно основателно. Как така американският президент ще бъде показван редом с древни фалоси, още повече - изкъртени!… бива ли?!?! Цитат:

Въпреки това от свитата на Буш били непреклонни, че античната голота ще бъде изтълкувана погрешно, ако попадне в кадър заедно с американския държавен глава.

е, как… като да не сме чували за символика… (например тази на множеството петолъчки на американското знаме). нещо повече: все едно не сме чували за морал…

моралът на голотата е.. дългичка тема. но тези аморални антични статуи.. е…

за сравнение: антични статуи (ок.. статуетки) на изконни американски култури (индиански.. е, от Ю. Америка..)

е…

Добре де.. символиката пак няма да е в полза на Джордж..

Но темата май се поизчерпа.