Earth Hour София: FAIL
А ТИ изключи ли днес лампите с между 20:30 и 21:30? Аз да. Стисках палци тази вечер звездите над София да са малко по-ярки, ако ще и за кратко. Познай обаче какво се случи, когато погледнах през прозореца. Познай де, не е трудно 
Да видим каква беше концепцията:
Такааам… Да видим сега как изглеждаше любимото Софе по време на мероприятието (референтни снимки преди/след няма да предлагам, защото ме мързеше да направя, а и, както ще се убедиш, са леко излишни.)
Сф - център, ~20:45 - 28.03.2009г.
Сефте.
Се-га…. може би няколко холяди софиянци спешно са имали нужда да почетат вестник на холната лампа или да почистят, или просто не могат да си уцелят устата на светлината на телевизора, докато вечерят, или пък са имали FSM знае каква друга основателна причина да не си нанесат унижението да щракнат ключа на лампата за малко. Но някак си, има и по-вероятно обяснение: не им пука. Е… Сефте, както казах. Ех, защо София не сияеше така и през деня. А може би точно това компенсира.
С това “Часът на Земята” се изчерпва. Нека все пак споделя наблюденията си по една друга любима реалия, доста тематична в случая. Забеляза ли нежното розово сияние в средата на пейзажа? Това е лампата с площ няколко квадратни метра, лепната на Мол ъф София и дръзко наричаща се “рекламно пано” или нещо от този род. Нека спомена няколко неща за този сияен предмет и неговите качества.
[Еврика!]x n
1. Т. нар. “реклами” са видими само по тъмно, но това не му пречи да работи с пълна пара (и пълна парА, реално погледнато) по цял ден.
2. Дори и в лишените от ярки слънчеви лъчи часове на денонощието, посланията на паното рядко са разбираеми, поради множеството повредени панели. Чудя се имало ли е период, дори съвсем в началото, когато да не е имало многозначителни черни дупки навред по екрана. Хммм…. дори и така, бил е кратък: минало-забравено.
3. През повечето време се излъчват самореклами. Някой не се ли е сетил досега, че щом това се налага в продължение на години (!), явно инсталацията е безсмислена и нерентабилна?
4. Дори при благоприятни светлинни условия, за да се види нормално движещото се и блещукащо послание, човек трябва специално да пресече на отсрещната молу стена и да кълчи глава нагоре като столичен гълъб, или пък поне да седи в тролея. И всичко това, за да види… нещо зелено, нещо розово, нещо бяло… около един голям черен правоъгълник от изгорели лампички в средата, акомпаниран от цяло съзвездие по-малки такива.
Накратко: най-бляскавата част на Мол ъф София има нулев комерсиален КПД, но затова пък е най-прекрасната и мощна лампа в центъра. А ние всички обичаме лъскави и светещи неща, нали. Така че, нека ‘абим токо, нема лошо.
Пък живущите отсреща, онези с тройно уплътнените щори, вероятно са били от малкото, които не са били с включени лампи през Часа на земята: за какво са им на тях лампи, когато над тях грее Молът, алилуя.
С други думи: мила родна картинка.
