Les Triplettes de Belleville / Белвилското трио - 2003
Преди няколко дена направих това, което е трябвало да направя още преди 10-15 години, а именно: гледах „101 далматинци” - One Hundred and One Dalmatians от 61ва. Очите ми останаха в проклетото градче и изобщо в пейзажите, парка, сградите и прочее… Не очаквах, че толкова скоро ще попадна пак на пълнометражен анимационен филм с детайлни, двуизмерни пейзаж и герои, но бях възнаградена с нещо много специално. С „Белвилското трио”.
Като анимация филмът е забележителен. Освен японското аниме, напоследък рядко съм имала възможността да се насладя на нещо ново, което да не е доста противно 3д. По принцип нямам нищо срещу 3д-тата, особено в последните няколко години развитието е значително и образите не са толкова несимпатични. (Например: героите от Мравката Z vs. тези от Спящата красавица? Хммм…).
И въпреки, че в предишните абзаци точно това направих, сега държа да подчертая, че паралел между този филм и Дисни не може и не бива да бъде правен. „Триото” не е за деца. То е изпълнено в убити цветове, действащите лица са си откровено гротескни, сюжетът е потискащ, а на места направо плашещ. В imdb това нещо беше описано като комедия, а и доста хора явно са се посмели добре. Има почва и за такива емоции, но трябва много да внимавате в какво настроение сядате да гледате този филм. Аз бях в относително добро и въпреки това по едно време започнах да мисля, че може би инхалацията на рядка кал е забавен и здравословен начин да си прекарва човек времето. (Не, във филма не практикуват такъв тип СПА.)
Много хубаво, но какво всъщност правят: сюжетът е доста смахнат и направо disturbing.[1] Имаме едно много тъжно момче, тъжната му, но решителна баба, едно тъжно и ужасно дебело куче, три тъжни, но ухилени бабки и тн. А, да не забравяме тъжният, алкохолизиран френски мафиот, когото двамата му биячи непрекъснато размятаха, решеха, подръпваха и тн. Имаме изтощителен Тур дьо Франс, страховити кораби, зловещи залагания, експлоатация и прочее. Настроението и някои герои (особено в закусвалнята) зверски много напомнят на видеото на Paranoid Android, между другото. Във всеки случай, сюжетът според мен не е нито силна, нито важна част от Белвилското трио. За разлика от:
- Графиката: но тя не е за хора, които обичат красивите неща. В този филм няма едно красиво живо нещо. В най-добрия случай ще имате нещо леко плашещо или просто обезпокоително. Така че, ако нямате проблем с изроди, ще можете да се концентрирате върху интересните неща, като въздействащите изражения, ключовите детайли (като крака на мадам Суза), невероятния град Белвил и, не на последно място: жабите! Освен това тук-таме се вкарват живи кадри (не знам как да обясня това: все едно на фона на анимацията имате насложено нещо, снимано с камера – в Къридж се наблюдава същата техника и аз я ОБОЖАВАМ!)
- Музиката – която е абсолютно перфектна за случая и, в част от случаите те пренася в различна епоха, а иначе – направо в някакъв различен свят. И най-важното: музика, която се извлича от: Вестник (дисторшън ефект?). Рафтове на хладилник (струнен инструмент, ако се чудите). Прахосмукачка (би било некоректно да кажа духов, може би… смуков?) А бабата (мадам Суза) е абсолютна трагедия на пианото, но вземе ли в ръка палки и колело на велосипед става велика.
- Клишетата: филмът си прави гаргара с повечето клишета за французите и американците. ( а който няма много акъл ги взема на сериозно и се обижда.)
- Има много интересни препратки към различни артисти от първите десетилетия на 20ти в., включително Фред Астер.
- Хумористични попадения точно в целта, като например HOLYFOOD, (което е просто ….!!!)
Генерално погледнато, няма особен смисъл в този филм, той не предизвиква така необходимата понякога серия на радост-страдание-катарзис-хепиенд, нито провежда някакви важни идеи. Героите не претърпяват абсолютно никакво развитие, освен чисто физически. Обстановката, както вече споменах, отразява наслоявани с десетилетия клишета (само не разбрах къде са им на французите 345689078 –те видове сирена, не бяха ли жабите италиански специалитет и от какъв зор млади услужливи американчета се разкарват в немски костюмчета – да не се излагам, назовавайки област, но се сещате какво имам предвид: шапчица с перце, къси панталонки с тиранти, ризка…). Това, което филмът прави, е да завладее с изключително плътна атмосфера и да постави на изпитание възприятията на зрителя. А това никак не е малко.
[1] Това беше първата дума, която ми хрумна след като го изгледах и, честно казано, изобщо не смятам, че това е нещо лошо за анимационен филм за възрастни. Влязох в имдб да гледам ревюта и попаднах на дискусия, започната от момиче с ник Blondie-Sweet (!), която бе открила същото качество на филма. Разбира се, за нея това се е оказало много, много лошо, но какво може да очакваме от човек, който се е нарекъл по този начин, наистина… Наистина, тъжно е, когато гледаме как някои хора плюят по някаква продукция, защото не се вписва в очакванията им. Още по-тъжно обаче е, когато други хора защитават същата тази „алтърнатив” продукция на невероятното основание, че това е арт. Цитирам: „This is a fantastic movie! You didn’t understand it because, obviously, you’re into the action films with today’s stars. This an “artful movie”, something that came out to arthouses.” Адски тъп аргумент, честно. Източник: http://www.imdb.com/title/tt0286244/board/nest/86483370
