baligo - арабията тюх.

Hate leads to suffering. Suffering leads to salvation

и.. да. ново мото, нов късмет. нека поговорим за омразата.

(ново от... колко месеца.. този пост поотлежа доста като чернова)

Омразата е мощно оръжие, което хората рядко умеят да използват правилно. А тези, които умеят, обикновено.. е.. да речем, че по-добре да не го бяха правили.

След дълги и задълбочени изследвания установих, че това чувство не може току-така да бъде изрязано от човешкия мозък, нещо повече - не бива. Омразата не е злокачествено образувание, а спрямо съдбата на човешкия род едва ли има повече минуси отколкото IQ-тo.

Да, има много видове омраза и не всеки от тях може да бъде използван. Въобще няма да гои засягам тук. Тежка тема, с която не си струва да се нагърбваш току-така.

Прилагам едно опростено ръководство, което трябва да послужи като алтернатива на онази поредица тип "а каква мека тоалетна хартия щеше да стане от тези книги" - Пилешка супа за душата.

Hater's Quick Guide through Redemption

1. Недоволен ли си от живота си? Да- отиди на 2. Не - отиди да празнуваш и втф прави ръководителят в теб. Освен това, ти си самодоволно копеле, което, от мен да знаеш, не води до нищо добро. Следвай там девизите на Пепси, Кока-кола и тн... абе няма сега да се занимавам с теб. Довижданее!

2. Недоволен ли си от себе си? Да - отиди на 3. Не - Еми.. ти си самодоволно копеле, което на всичкото отгоре обвинява света и другите за неволите си. Гаден хейтър. Ще чакам, докато започнеш да отговаряш и на това условие. Тогава отиди на три.

3. Моментът е добър да вкараме малко омраза, а? Не казвам да се мразиш и самоубиеш (може, но никога няма да стигнеш до 4, лууузъъър). И такаа... кое ти е попречило да си напълно доволен от себе си и живота си? Откри ли? Мразиш ли това? Да? Отиди на 4.

4. Ихааа, вече стигнахме от hate до suffering. Ще рече още малко. Гадно ли ти е сега? Да - отиди на 5. Не - ако наистина не ти пука, то отидо на 10.

5. Така, можеш да си позволиш да мразиш и себе си. Или поне гледай да се чувстваш много гадно. Обещай си да елиминираш нещата, които те карат да се чувстваш така. Мини на 6.

6. Измисли как да поправиш нещата. Ако не успееш дори и с помощ, моментално остави тези указания, забрави всичко, което си правил досега и си потърси "User's Guide to Life vol.3 - Patience"*

7. Почвай. Поправка, реконструкция, прераждане, преосмисляне, катарзис, почивка, оздравяване, успокояване, силни, слаби думи, мълчание, наричай го както искаш. При първите признаци, че нещо се получава: отиди на 8. АКо нищо не се получи: заеби омразата, пауза между две седмици и два месеца и се върни на 1. И никакви Пилешки супи през това време!

8. Колкото и тъпо да звучи: сега отвори сърцето си за любов, мир и разбирателство. Браво! Ти си динамично същество. Отиди на 9, но ако успееш - отиди на стъпка 10 и не се връщай към тази система никога повече.

9. Нещо не върви, а? Зацикли ли? Дай си почивка. Пийни с приятели. Прочети книжка. Каквото и да е. Не си лузър. (не бе, сериозно. не си.) Уф.. балиго, пука ти там (има още няколко кратки фрази от тоя тип, сещаш се). НАй-вероятно просто много бързаш. Закъде бе? Бърза се със сметки, изпити и прочее. По-яко е с трамвай, отколкото с метро , ъъъ, забрави това сравнение и мини пак на 9.

10. Exit. хахахаааа. [ сложете свое собствено или любимо дълбокомислено заключение (optional) ]

* още не е излязъл. а ако все пак го намериш, ще изям далака на този, който го е измислил преди мен. Метафорично, ъф корс.

Докато обикалях из уличките на софийския център днес видях 13 (или поне приблизително толкова) черни котки, една от тях ми пресече пътя, а две се умилкваха около мен досами входа ми. Сладури.

Освен това преследвах едно пухче по тротоара на булевард Сливница, настъпих без да искам една миниатюрна изсъхнала розичка, паднала на плочника до Опълченска и разсъждавах върху това в продължение на две минути и половина.

Видях и значително количество шарени котки, 3 много проскубани и трогателни кучета и 10тина с по-здравословен вид. Едно ниско и жълто псе на Мария Луиза с триъгълно парче, липсващо от ухото му. Едно бяло и пухкаво на Симеон или може би беше Росица.

Открих за около 5ти път Френското бистро на (ето, пак забравих улицата, дали не беше пак Симеон? или може би Росица..) Не влязох. Някои ден ми се ще да направя собствен гайд, за целта ще се наложи да опозная тези заведения отвътре включително.

Открих Железария "ТАТО". Беше затворена, жалко. Видът й не бе толкова култов, колкото този на Ковачница "Крали Марко", която май беше някъде около Сточна Гара, но може й да лъжа.

Забележка: следващия път, когато обикалям така, наистина трябва да си рисувам карта..

Открих минимум 50 очарователни места, стари сгради с разпадащи се гипсови орнаменти, дворове на църкви, единият с разпаднати пейки, пуст, но чист, а другият пълен с деца и родители, с площадка и стари дървета. Хубаво място са църквите. Дори и когато току-що си си купил кришнарска книжка (по-скоро мощна тухличка с твърди корици и нагледни картинки за кармата, според които най-вероятно ще се преродя като стрък зелен чай. надявам се :) )

Открих един затворен магазин, чиито витрини бяха облепени с китайски тапети на Дисни, на които Доналд си играе с квази-манга кученца, а Мики свири на тромпет, от който вместо нарисувани ноти излиза някаква мистериозна китайска реч.. хмм)

Прекарах около 13 ценни минути от краткия си живот в това ми очарователно прераждане пред една филателия. Беше затворена, с прашни витрини на покрити с паяжини метални квадрати. Облепени отвъттре с пощенски картички от началото на миналия век. Искам да се върна там. Искам да ги разгледам пак. Картинки като от приказки, картичка за коледа с кичозен ангел и малки, нацупени, скръстили молитвено ръце деца. Картичка с двама влюбени младежи, момичето и момчето с еднакви, начервени, изрисувани устни, черни на черн-бялата снимка, закръглени бели лица, брилянтинени коси... Девойка свири на нещо като арфа в гората. Малко карикатурно момченце с румени бузи, които а-ха ще експлоадират, гордо награбило две свенливи момиченца..хммм. Марка с някаква вариететна артистка (струва ми се). И още, и още. Прашасалото минало, буквално. Чудя се какво толкова има в думите, написани на стария правопис и в антикварните картинки, чужди писма, толкова стари, че вече не те е срам да ги прочетеш, паяжини. Но явно има нещо.

Видях още много неща. Помирисах също толкова много. Видях парче от дръжката на детски пистолет до една църква.

Изслушах продължението на приказката на Китаи, която може да накара всеки, който се занимава с романтични/фентъзи/готик и тн рисунки да се затвори за минимум два месеца в ателието си.

и искам още. искам още.