baligo - лукс лай.

 Тиквеник: това беше баница с ароматен пълнеж от сладка тиква. едно прекрасно BG ястие. И като на всяко такова му се полага от тавата на баба/мама/леля/стринка да влезе в заводите и да заеме своето заслужено място на рафтовете в супермаркета. Е, наблъскан с множество консерванти, в различна форма, но пък по-евтин и достъпен. Нищо лошо. Не всяка градска баба е сръчна кулинарка, а всяка ще се зарадва да почерпи внучето с нещо по-традиционно за географските ни ширини от Харибо софтберхен (абе, на кого му е хрумнало, че “меки мечета” звучи апетитно).

И нека се поставим на мястото на тази хипотетична баба. За разлика от хипотетичния си внук, тя не е свикнала на латиница и все още прави разлика между нея и официалната кирилица. Но с какво се сблъсква в кварталния супермаркет?! Нещо ново и странно.

Запознайте се с TIKVENIKA!

(“хубав колаж” каза Цвети) 

Да, да, знам, това не  е класическата рецепта, а иновативни бисквити с още по-иновативно търговско наименование. Може би са предназначени за износ за съседите ни в ЕС и е приспособено за техните очи. Сигурно това е причината на опаковката на има не-повече от 2 кратки изречения на български и още две на македонски. Ура за Кирил и Методий, ура за Обединена Европа и три пъти ура за глобализацията.

Добре, де  и без това бабите все някога ще отмрат, а щом името се разчита - значи се продава.

Нека се обърнем към чуждестранния потребител, който, възхитен от етническия привкус на КурАбийката (хич не са лоши, нищо че тиква в тях колкото портокали в Капи Темпо) с любопитство поглежда името на производителя. То не е от типа на “еди-кой си Фешън”, “Еди-кой си енжиниъринг”, “еди-какво си  кетъринг”. Ура и за това. 

Спорът за чуждиците отдавна се е изтъркал. На всички ни вече е ясно хуз дъ уинър. Кирилицата обаче още е хот топик.  Признавам, че е напълно справедливо както ние кирилизираме половината западен речник, да им дадем възможността да се образоват и те малко. Всъщност това, че опаковката на някакъв продукт е разбираема за всички е прекрасно. Жалко само, че не сме толкова толерантни към самите себе си и то в собствената си държава.

Амин 

Решихте, че това е всичко, нали? Да, ама не. Далеч от езиковите проблеми и прочее, супермаркетите продължават да ни изненадват. Помните ли още какво значи козунак? Онова топло, пухкаво, прясно, миришещо на яйца нещо, което купуваме/месим по Великден, а и не само и което е толкова вкусно и калорично, че го унищожаваш за един ден. А ако не успееш, на следващия е твърдо като камък, но пък от него става божествена попара.

Е, време е да забравиш за попарата, защото за пазара дойде супертрайното, суперяко

 Забележете, това е Козуначе класик, има и модернизирана версия с шоколадов пълнеж.

(И следващите редове нека си останат помежду ни: тъй като Козуначе класик на практика е голям кроасан 7 дейс, само че без пълнеж, то Козуначе с пълнеж най-вероятно е идентично със 7 Days Max, като изключим цената и формата). Не ме разбирайте погрешно, кроасаните са удобен вариант да избегнеш язва и, за разлика от обичайните кознаци, струват под левче. Но консервираната кифла си е консервирана кифла, независимо как я наричаме. 

И боклуците са си боклуци, независимо дали ги наричаме с по-дистанцираното етимологогеографически junk food или с “достъпно и еднакво за всички меню”. А ако смяташ, че греша, то тогава е крайно време МакДоналдс да стане синоним на цивилизация. Три пъти амин.