baligo - лукс лай.

Докато обикалях из уличките на софийския център днес видях 13 (или поне приблизително толкова) черни котки, една от тях ми пресече пътя, а две се умилкваха около мен досами входа ми. Сладури.

Освен това преследвах едно пухче по тротоара на булевард Сливница, настъпих без да искам една миниатюрна изсъхнала розичка, паднала на плочника до Опълченска и разсъждавах върху това в продължение на две минути и половина.

Видях и значително количество шарени котки, 3 много проскубани и трогателни кучета и 10тина с по-здравословен вид. Едно ниско и жълто псе на Мария Луиза с триъгълно парче, липсващо от ухото му. Едно бяло и пухкаво на Симеон или може би беше Росица.

Открих за около 5ти път Френското бистро на (ето, пак забравих улицата, дали не беше пак Симеон? или може би Росица..) Не влязох. Някои ден ми се ще да направя собствен гайд, за целта ще се наложи да опозная тези заведения отвътре включително.

Открих Железария “ТАТО”. Беше затворена, жалко. Видът й не бе толкова култов, колкото този на Ковачница “Крали Марко”, която май беше някъде около Сточна Гара, но може й да лъжа.

Забележка: следващия път, когато обикалям така, наистина трябва да си рисувам карта..

Открих минимум 50 очарователни места, стари сгради с разпадащи се гипсови орнаменти, дворове на църкви, единият с разпаднати пейки, пуст, но чист, а другият пълен с деца и родители, с площадка и стари дървета. Хубаво място са църквите. Дори и когато току-що си си купил кришнарска книжка (по-скоро мощна тухличка с твърди корици и нагледни картинки за кармата, според които най-вероятно ще се преродя като стрък зелен чай. надявам се )

Открих един затворен магазин, чиито витрини бяха облепени с китайски тапети на Дисни, на които Доналд си играе с квази-манга кученца, а Мики свири на тромпет, от който вместо нарисувани ноти излиза някаква мистериозна китайска реч.. хмм)

Прекарах около 13 ценни минути от краткия си живот в това ми очарователно прераждане пред една филателия. Беше затворена, с прашни витрини на покрити с паяжини метални квадрати. Облепени отвъттре с пощенски картички от началото на миналия век. Искам да се върна там. Искам да ги разгледам пак. Картинки като от приказки, картичка за коледа с кичозен ангел и малки, нацупени, скръстили молитвено ръце деца. Картичка с двама влюбени младежи, момичето и момчето с еднакви, начервени, изрисувани устни, черни на черн-бялата снимка, закръглени бели лица, брилянтинени коси… Девойка свири на нещо като арфа в гората. Малко карикатурно момченце с румени бузи, които а-ха ще експлоадират, гордо награбило две свенливи момиченца..хммм. Марка с някаква вариететна артистка (струва ми се). И още, и още. Прашасалото минало, буквално. Чудя се какво толкова има в думите, написани на стария правопис и в антикварните картинки, чужди писма, толкова стари, че вече не те е срам да ги прочетеш, паяжини. Но явно има нещо.

Видях още много неща. Помирисах също толкова много. Видях парче от дръжката на детски пистолет до една църква.

Изслушах продължението на приказката на Китаи, която може да накара всеки, който се занимава с романтични/фентъзи/готик и тн рисунки да се затвори за минимум два месеца в ателието си.

и искам още. искам още.