Self-Destructive Corp - medicine for masochism
На моя любим брат - Поли а. к. а. Spirit Serpenti
Обичам да се мразя.
Обичам да се презирам.
Обичам да се самобичувам.
Обичам да съм нищожество.
Обичам да съм утайка.
Обичам да разравям дъното, докато се превърне в дълбока блатиста клоака.
Обичам да се самопреебавам за важните неща.
Това всъщност бяха цитати. Но не съвсем. Това е “масов цитат”. Взет от множество глави, като за поне две знам със сигурност и едната е моята.
Изводът е ясен: самоунищожението не идва от слабост. Идва от силата на вътрешния ни мазохизъм, от постоянството, с което се самозадоволяваме. Духовно, искам да кажа…
Но… Има лек!! Сега вече го осъзнавам! Таи се именно в гадния мазохизъм…
Много просто е:
за да си позволиш да страдаш по-дълго, се налага да съществуваш по-дълго.За да е по-гадно падането, трябва да е от по-високо. За да е по-итензивно удоволствието, трябва да е по-нарядко.
Това са три много основни принципа на щастливия мазохист, а третия би трябвало да е водещ принцип на всеки. за съжаление аз леко го позарязах в последно време, но това ще бъде поправено. Цитат: “От утре ще го няма!”
Та, лекът е следният: Пиеш достатъчно чай, за да ти се смени кръвта.
По желание се разнообразява с бира , уиски и прочее глезотийки, според вкус и настроение… Проверяваш доколко си си изровил гроба вече. Нещата изглеждат безнадеждно омазани, нали? Значи е време да се прекъсне удоволствието за малко. Време е да възкръснеш. Време е да започнеш да правиш чудеса. Време е да натриеш няколко носа, да изличиш досегашното си “аз”, да се поунищожиш, да се помъчиш и пак да се изкачиш в социалната стълбица…
Т е, да си постелеш хубавичко високата позиция, от която да направиш красив плонж надолу към бездната.
И после отначало..
